Преуспял неврохирург напуска „Св. Анна” заради нечовешко отношение към пациентите 

Преуспял неврохирург напуска „Св. Анна” заради нечовешко отношение към пациентите 

Доц. Марин Генчев, преуспял неврохирург в Германия, реши да се завърне заедно с жена си и петте си деца в България. Той зае поста началник на Клиниката по неврохирургия в болница „Св. Анна”, но няколко месеца по-късно го напусна. 

Пред Светослав Иванов в предаването „120 минути” доц. Генчев обясни, че присъствието му в болницата се е оказало ненужно и абсолютно безсмислено: 

„Моята цел беше да създам една модерна клиника, в която да се работи хирургия както в Германия, в която лекарите да не се чувстват задължени да оперират пациенти без да е нужно, за да има оборот, в която персоналът получава и адекватно възнаграждение, и по няколко причини това стана абсолютно невъзможно”. 

Лекарите да оперират пациенти без да е нужно е един световен феномен, каза докторът. 

„Това е може би и една от причините защо исках да имам собствена клиника. Просто, защото по цял свят движеща сила стават все повече финансовите резултати и все по-малко резултатите, които показваме като лекари. Това е нещо, което на мен ми е пречело, и което съм искал да променя и това може би е било основната причина да искам да съм началник на клиника”. 

Случиха се три неща в болница „Св. Анна”, които направиха промяната абсолютно невъзможна, обясни доц. Генчев: 

„Първото нещо, което е – бяха ми отнети всички възможности да контролирам назначаването и израстването на персонала. Могат да бъдат назначавани хора без мое знание и одобрение, могат да бъдат повишавани хора в длъжност без мое знание и одобрение и това означава, че аз практически нямам никакъв контрол над персонала. 

Второто нещо – бе ми отнето правото да вземам крайното решение за това как един пациент ще се лекува. Като началник клиника вие имате право да кажете, особено в спорни ситуации: „Ние ще направим това”. 

Две седмици преди да напусна беше назначен ръководител на клиниката, аз бях началник, той беше методичен ръководител на клиниката, и при първото ни общо посещение при пациент бяхме на различно мнение и тогава разбрах, че няма как това да продължи по този начин. 

Третото нещо, което мен много ме притесняваше, може би най-много ме е притеснявало, беше че от страна на колеги имаше не много човешко отношение към пациенти. 

Например на една пациентка, която оперирах с един челен тумор, тя след операцията се събуди, беше една жена на 60 – 65 години, отиде в едно друго отделение и на следващата сутрин я заварих, че е вързана, в пълно съзнание. 

Тя ме молеше да я отвържа. Опитах се да накарам персонала да я отвърже и те дълго време ми отказваха. Аз водих може би един час битка с тях докато това се случи. 

По думите му едва ли връзването е било с медицинска цел, тъй като при пациент с ясно съзнание, който иска да бъде развързан, няма индикации това да продължи. 

В Германия, ако влезете в едно такова отделение, вие не виждате нито един пациент вързан, допълни доцентът. 

“Това е изключително рядко да намерите подобно нещо, особено, ако човек молби да бъде отвързан, това трябва да се случи, но там това не се случи. 

Връзването на пациенти очевидно е практика, което мен много ме натоварваше. Стигна се до там, че аз до такава степен се притесних, че престанах да си оперирам пациентите в клиниката, ходих по частни болници да оперирам мои пациенти. Тогава разбрах, че всичко се обезсмисля – как може аз като началник клиника да искам да оперирам пациенти в една частна структура. Звучи като губене на време”. 

Доцентът отказа да отговори на въпроса дали би позволил на някой от близките си да влезе да се лекува в клиниката по неврохирургия в болница „Св. Анна”. 

Преследването на печалба от страна на лекарите е много сериозен проблем. Това е може би кардиналния проблем в здравеопазването в световен мащаб. 

В България понеже хората са по-неопитни в прикриване на такива практики е по-видно. В Германия го има също толкова колкото е тук, каза докторът – оперира се без нужда, правят се ненужно големи операции, когато могат да се направят малки. Сега има едно ново течение в гръбначната хирургия – ние в Германия бягаме от импланти. В Германия, ако сложите импланти, хирургът печели много повече. 

В България тези минимално-инвазивни техники още не са навлезли, все още не се правят толкова често и това беше една от целите, които аз имах в „Св. Анна” и която постигнах – много от тези техники ги наложихме там. 

И в България със сигурност се слагат ненужни импланти. Това се прави в Германия, в Австрия, в Америка, това се прави и в България със сигурност и аз съм го виждал. 

Има два мотива – или определен хирург има интерес да постави нов имплант, или другият мотив е някакъв финансов. Това е световен феномен, с който ние в България няма да можем да се преборим, ако в световен мащаб няма решение на този проблем. 

Екипът, който имах в „Св. Анна” беше страхотен, това са най-добрите операционни сестри, които познавам, много съвестни сестри, които си вършеха много добре работата в отделението, младите колеги бяха чудесни. Имаше оператори, които правят феноменални операции, които в Германия много малко хора могат да направят. Има страхотен потенциал в България. 

Проблемът е в организацията, няма ред. Всичко се свежда до това. За парите, които даваме, можем да получим по-добро здравеопазване. Премиерът най-вероятно е прав, че изтичат някъде пари”. 

Доц. Генчев каза, че ще остане да работи в България, ще развива частната си практика, където вече никой не може да му каже какво ще прави. 

„Виждал съм един път Москов за минута и половина. Написах му едно писмо след като напуснах, че съм си тръгнал. Не смятам че министър Москов трябва да се намесва всеки път, когато началник на клиника си тръгне. Подробно описах на директора на болницата защо си тръгнах. 

Не съм разочарован, направил съм кариерата си в чужбина и за всяка стъпка, която съм направил, първо 100 врати са ми били тръшнати в лицето. Въпросът за разочарование не съществува, виждам как стоят нещата и продължаваме нататък, каза още доц. Генчев”. 

„Тук се чувствам у дома си. Съпругата ми, ако й кажа, че ще отидем в Германия ще ми се кара. И тя се чувства тук добре, тук са й родителите, тук са ни братовчедите, на нас тук ни е добре”.